В народния календар много от пролетните празници са запазили елементи от по-стари езически вярвания. Характерен пример за това е Тодоровден, който се празнува за здраве на конете.
Тодоровден се свързва винаги с края на зимата и началото на пролетта. Седмицата след Сирни Заговезни е позната като Тодорова неделя. Тя поставя началото на строг пост. Наричан още Конски Великден, Тудорица, Конска Тодурица или Суха Тодурица, празникът винаги се празнува в съботния ден от Тодоровата неделя. Тази дата се променя в зависимост от Великден.
Почитането на християнския светец Тодор е засвидетелствано още през ранното средновековие. В представите за светеца той е светец конник, който язди на бял кон и е покровител на конете. Казват, че от Тодоровден денят започва да расте колкото пуснат плуг.
Стопанките раздават пити за здравето на конете. Питките са поръсени с нахут, орехови ядки и печен чесън. Още преди изгрев слънце млади моми и булки приготвят обредни хлябове, боговица, турта, блага пита често пъти с формата на конче или конска подкова. От хлябовете слагат в храната на конете. Раздават се също варена царевица, жито и грах.
Типично за Тодоровден е надбягването с коне – кушии. Участниците са главно ергени. Преди изгрев слънце те водят конете си на водопой, захранват ги обредно с хляб и сол, почистват ги, разчесват гривите и опашките им, накичват ги с панделки, маниста и китки. Победителят в надпреварата получава дар.
Обикновено конят получава юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Чрез надбягванията момците показват своите умения, сръчност и физическа издръжливост. Доказват пред момите и техните родители, че са годни да встъпят в брак
Тодоровден като последен празник от Тодоровата неделя се характеризира с всички характерни за нея забрани, представи и обредно магически практики.
Тази цялата светогледно-обредна система определя Тодоровден като важен празник на прехода от зимата към пролетта.
Красимира ДЯКОВА
Регионален исторически музей – Кърджали