Древният златодобивен рудник Ада Тепе в центъра на изложбата Злато и бронз в Националния археологически музей

На 24 октомври 2017 г., вторник, в Националния археологически музей бе откpита изложбата „Злато и бронз. Метали, технологии и контакти в Източните Балкани през бронзовата епоха“, посветена на металите и ресурсите през бронзовата епоха в източните части на Балканския полуостров. Тя е продължение на представената през май 2017 г. при изключителен интерес в Музея за история на изкуството (Kunsthistorisches Museum) във Виена експозиция „Първото злато. Ада тепе: най-древният златодобивен рудник в Европа“ и е посветена на българското и австрийското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.

„Толкова голяма изложба, специализирана само за бронзовата епоха, тук не е правена никога,“ отбеляза доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН. „За наша радост само за три месеца и половина изложбата във Виена бе посетена от над 100 000 души. Големият успех събуди у нас идеята да я покажем и в България. Ето защо адаптирахме първоначалните идеи и сега Ви я представяме в разширен вид. Изложбата в София ще представи близо два пъти повече експонати и нови дигитални филми и 3-D реконструкции.“

Акцент в изложбата е комплекс от находки, представящи ежедневния живот в златодобивния рудник Ада тепе и селището към него. Една от витрините на изложбата показва битови съдове на древните рудари, каменни, кремъчни и бронзови сечива, оръжия – връх за копие и бронзова двойна брадва и каменни калъпи за отливане на метални предмети. Особено интересни са две златни находки – миниатюрна златна стопилка и златно мънисто, свидетелстващи за топенето и производство на златни изделия в древния рудник. Всички тези находки са от инвентара на РИМ Кърджали.

Изложбата цели да покаже ролята на източните части на Балканския полуостров като кръстопът за обмен на идеи, технологии и суровини, където се срещат основни култури на древния свят – Егейско-анатолийски култури, Източнохалщатски културен кръг, Северно Причерноморие и др. и в частност, ролята на българските земи като важен източник на суровини през бронзовата епоха. Тя комбинира представителни находки от благородни метали, като съкровищата от Вълчитрън и Бързица, предмети от злато, бронз и керамика от некропола при Дъбене, колективните находки от Янково и Здравец, с находки, даващи ценна информация за технология, технически достижения, културен обмен и търговия на далечни разстояния, представени с колективните находки от Побит камък и Могилица, включващи многобройни каменни калъпи за отливане на разнообразни бронзови предмети – оръжия, скиптри, сечива, украшения …

Сред суровините за производството на бронзови изделия са медните слитъци, които свидетелстват за развитата търговия в района на Средиземноморието и Европа през бронзовата епоха. А самите бронзови изделия са представени от многобройни находки: сърпове и кухи брадви от Върбица и Овча Могила, сечива като шила, длета, плоски брадви, брадви с втулка и оръжия – мечове и рапири, върхове на различни типове копия, двойни брадви, свидетелстващи за контакти с егейско-микенския културен кръг и с Централна Европа.

Куратори на изложбата са доц. д-р Христо Попов, заместник-директор на НАИМ при БАН, доц. д-р Стефан Александров, Секция по тракийска археология, д-р Яна Димитрова, отдел Експозиции и Кръстю Чукалев, отдел Фондове, НАИМ при БАН.

Основни партньори от австрийска страна са Музей за история на изкуството Виена и Институт за ориенталска и европейска археология при Австрийската академия на науките. Настоящата изложба стана възможна благодарение на подкрепата на 29 археологически и исторически музеи в страната, които предоставиха предмети от своите фондове. Това са: Национален исторически музей, Регионален исторически музей (РИМ) Бургас, Регионален археологически музей (РАМ) Варна, РИМ Велико Търново, РИМ Видин, РИМ Враца, РИМ Габрово, РИМ Добрич, Етнографско-археологически музей Елхово, Исторически музей (ИМ) „Искра“ Казанлък, ИМ Карнобат, РИМ Кърджали, РИМ Ловеч, ИМ Нова Загора, РИМ Перник, РАМ Пловдив, Археологически музей (АМ) „Марица-изток“ Раднево, РИМ Разград, РИМ Русе, ИМ Севлиево, РИМ Сливен, РИМ Смолян, РИМ София, РИМ Стара Загора, РИМ Хасково, РИМ Шумен, РИМ Ямбол.

Спонсори и спомоществователи на изложбата са Българска академия на науките, Министерство на културата, Столична община, Австрийско посолство в София, Община Крумовград, Dundee Precious Metals, Пенков, Марков & Партньори, Асарел Медет АД, Пенсионно осигурителна компания „Доверие“, Метрополитен ЕАД и Летище София.

Изложбата ще бъде отворена за посетители от 25 октомври 2017 г. до 28 януари 2018 г.

Източник ->