Учителят… Той горд е и изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал,
а защото за учител е роден.
Седмица преди Деня на народните будители – 1 ноември, в Eзиковата гимназия в Кърджали, ученици от 11 клас и учителите по български език и литература подредиха кът със снимки и книги на именитите българи, съградили ни като нация и културна идентичност през вековете. Така всички посетители и ученици имаха възможността да се запознаят с живота и делото на Паисий, Софроний, Ботев, Левски и много други будни умове, патриоти и родолюбци.
За празника ръководството и учителите организираха тържество, на което показаха творчески дух и засвидетелстваха уважение към колегите, решили да се оттеглят в заслужена почивка. След думи на благодарност за професионализма и приноса им за развитието на просветното дело в града, те 
сътвориха пъстроликия образ на учителя
– будител. Той бе представен като поет със дух, като книга, в която има много мъдрост и опит, като слънцето, което пръска светлина.
За всички ни е ясно, че ролята на съвременните будители е много по-сложна от тази да се ограмоти един млад човек. Днешната дефиниция на думата будител е различна.
За тях той е човек, който може да мотивира, да събуди желание за развитие, да подтикне към добротворство и желание за победа, да отваря очите към истинското и красивото. Нека знаем, че учителят създава цяла звездна система от ученици и родители и те светят със светлината, с която той ги е заредил и да го помнят за цял живот.
На първи ноември е добре да се знае, че не гоним злите духове с тиквени фенери, че не сме чуждопоклонници, а хора, които носим гените на стремежа към наука и познание и уважение пред неуморния труд на днешните будители. Крайно време е да разберем, че няма кой да дойде и да ни събуди, ако не поискаме да отворим очите си към духовното, стойностното и родното.
Какво ни е нужно, за да се събудим? Вяра, нови ценности и манталитет! Днес, повече от всякога, ни е нужно да се гордеем с миналото си и „История славянобългарска“. Нужно ни е да помним, че настоящето ни е такова, каквото си го сътворим сами.
Да осветлим пътя към знанието и добротворството!
Да събудим спящите!
Да запазим пламъка на пробуждането!