С прочитане на Манифеста, с който княз Фердинанд провъзгласява Независимостта на България във Велико Търново на 22 септември 1908 г, започна празникът в Кърджали. Градският духов оркестър изпълни военни маршове, а признателните кърджалийци поднесоха цветя пред Паметника на освободителите в града. В общоградското честване по повод 109-та годишнина от обявяването на независимостта на България се включиха много граждани. От името на общински и държавни институции, народни представители, учебни заведения, патриотични организации и политически партии бяха поднесени много венци пред монумента в Градската градина.
Сред участниците в тържеството бяха кметът на община Кърджали инж. Хасан Азис, народният представител Адлен Шефкед, областният управител Никола Чанев, зам. – председателят на местния парламент Юсеин Ахмед, зам. кметовете на община Кърджали инж. Катя Митовска, Мюмюн Али и Веселина Тихомирова, отец Петър Гарена, общински съветници, представители на политически партии, неправителствени организации.
След химна на България, изпълнен от градския духов оркестър, кметът инж. Хасан Азис поздрави всички кърджалийци по случай 109-та годишнина от обявяването на независимостта на България.
В словото си градоначалникът припомни, че обявяването на независимостта е важен политически акт с непреходно значение. Сред присъстващите на тържеството бяха преподавателите в Историческия факултет на СУ ”Св. Климент Охридски” проф. Ивайло Дичев, доц. Георги Вълчев, който е и заместник-ректор на най-старото висше учебно заведение в България, доц. д-р Даниела Колева и техни студенти, които от няколко дни се запознават с културно – историческите забележителности на Източните Родопи.
Пълен текст на словото на кмета инж. Хасан Азис:
« Уважаеми дами и господа! Скъпи съграждани! Преди 109 години, княз Фердинанд, министър –председателят Александър Малинов и министри на българското правителство са в Старопрестолното Велико Търново, за да извършат важен държавнически акт – да прокламират Независимостта на България.
Създадената благоприятна политическа обстановка, изразяваща се най-общо в изостряне на противоречията между двата блока — Антантата и Тройния съюз, оформени в началото на века и избухването на Младотурската революция, внася сериозна нестабилност както във върховете на управляващата османска върхушка, така и в цялата империя. Именно тези условия успяват да оползотворят българските политици.
Така съединената на 6 септември 1885 г. България обявява своята Независимост, логичен успешен завършек на един дълъг период от българските борби за независимост и самостоятелно държавно устройство.
Независимостта на България е дело на българския народ, на неговата воля да има своя независима и суверенна държава, на тогавашните български политици и дипломати, които показват завидна държавническа дързост и находчивост, умение да се ориентират и да използват в добрия смисъл на думата сложните противоречия и съперничеството между тогавашните Велики сили. Дръзко, решително, непоколебимо, но мъдро и дълбоко премерено, с акта на Независимостта са отхвърлени последните остатъци от васалитет и страната ни си възвръща полагащите й се чест и достойнство.
България получава окончателното си признание и то без военни действия и жертви. От тук нататък държавата се заема с решаването на главния въпрос за всички българи – обединението на нацията.
Първото десетилетие на века е период, през който страната ни постига значителни успехи в икономическото и политическото си развитие. Бурният икономически подем ни извежда на предни позиции на полуострова, позволява да се създаде нужната стратегическа инфраструктура, армията постепенно се превръща в първокласна балканска сила и успява да се изравни с Европа в икономически, юридически и политически смисъл. България израства като самостоятелна, национално самостойна и равноправна държава в международните отношения.
Този ден ни прави истински горди, защото преосмисляме не само възхода на Родината, но и нейното неочаквано бързо израстване до първа Балканска сила. Това е исторически факт, който не може и не трябва да бъде пренебрегван, забравян или обезценяван и всички ние трябва да си дадем сметка за това, че нашата национална идея е успявала тогава, когато сме намирали сили и воля да поставим българския въпрос на дипломатическата маса категорично и обосновано, отстоявайки националния интерес.
Точно сега се нуждаем най-много от светлия пример и борбения дух на нашите предци от онзи период, когато България отказва да бъде земя, чието бъдеще е предрешено.
И днес Независимостта е един от най-ценените фактори. Всеки от нас знае какво богатство е Независимостта, какъв стимул е тя и какви възможности за развитие дава във всяка една насока. Независимостта дава право сам да избираш настоящето и бъдещето си, дава поле за изява, дава простор за реализация на мечтите и стремежите. Независимостта е онзи светъл лъч, който става пътеводна светлина за осъществяване на развитие, напредък в един нов свят, изпълнен със светлината на свободата. Ето затова не трябва да допуснем нищо да попречи по пътя ни към нашето национално преуспяване.
Скъпи съграждани, аз съм убеден, че и след 109 години всеки един от нас – признателните потомци, пазим завета на нашите предци, прекланяйки се пред паметта им и огромния принос и заслуги. Убеден съм, че всеки носи в сърцето си духа на Независимостта и достойнството, присъщи на българщината. На тази светла дата Ви пожелавам много здраве, щастие и свобода на духа!” каза в словото си по случай 22 септември кметът на Кърджали инж. Хасан Азис.
Общоградсккото тържество в Кърджали завърши с празнична програма, в която участваха самодейци от читалище „Родопски фар 1938” кв. Гледка и възпитаници на Школата по изкуствата към Общински център за култура и младежки дейности.
Kardjali.bg