Гюнер ШЮКРИ
„Имам дълъг трудов стаж (46 години), а получавам малка пенсия (274 лв.). Всяка година се повишава възрастта и стажа за пенсиониране. След години няма да има и пенсионери в България“, казва 83 годишният Касим Джерахов от ардинското село Гърбище. В студения януарски ден той е дошъл в Ардино, за да се види и побъбри с познати пенсионери и приятели. Срещаме го в местния клуб на пенсионера, където в приятна и уютна обстановка пие кафе. Според него пенсиите у нас са много ниски и това се дължи на лошото управление на държавата. „Пенсионната система у нас се променя при всяко ново правителство. Според последните промени мисля, че мъжете ще се пенсионират на 65 години и трябва да имат 40 години трудов стаж. Как ще стане това?. Трябва да се понижи пенсионната възраст, а не да се увеличи. Повече от 10 години сме член на Европейския съюз, а няма никаква промяна в страната. Младите бягат от страната, и то образовани, а човешкият капитал продължава да намалява. Младите да не чакат светло бъдеще в България“, казва бай Касим.
Той е бил два мандата кмет на Гърбище през 80-те години на миналия век. Спомня си, че през тези години населението в Гърбище е надхвърляло 1 000 души, а в местното основно училище се обучавали между 250 и 300 деца.
Бай Касим е роден през 1936 година в Гърбище в многодетно земеделско семейство. Основното си образование завършва в родното си село, а средното в Ардино. На 22 години се жени. Със съпругата си Пакизе Сакип, починала преди 16 години, са били сплотено семейство и са отглеждали с голяма любов и всеотдайност своите наследници. Има две дъщери и един син, 6 внуци и 5 правнуци.
В периода между 1959 и 1961 година бай Касим отбива военната си служба в Разлог. След завръщането си от казармата започва да работи като търговски работник в местната кооперация „Наркооп“. През 1963 година е назначен като учител в близкото село Теменуга. Там работи до 1975 година. Същата година е назначен за секретар на читалище ‚Нов живот“ в Гърбище, а в края на 1979 година вече е пълномощник в двете съседни села. В периода от 1979 до 1985 година е кмет на Гърбище. Поради пасивност по време на т.нар. „Възродителен процес“ в началото на 1985 година е освободен от длъжността „кмет“ по заповед на тогавашния председател на градския комитет на БКП в Ардино. Забранено му е да излиза от селото. Започва да работи като бригаден ръководител и фаянсаджия.
След демократичните промени през 1989 година постъпва на работа като началник на пощата в родното си село, където има 20 години трудов стаж и работи до пенсионирането си.
Бай Касим е най-щастлив, когато цялото му семейство успее да се събере заедно на Рамазан и Курбан Байрам. Всеки уикенд при него идват, за да го видят дъщерите му Айсен и Бирсен и синът му Вадет, които живеят в Ардино и Бурса.